Намаляване на симптомите на Паркинсон с лечение с мозъчен стимулатор

Мозъчният стимулатор може да донесе много ползи за пациенти с двигателни разстройства:

**Облекчава симптомите:** Може значително да намали тремор, скованост, забавяне на движенията, проблеми с равновесието и други симптоми.

**Повишава качеството на живот:** Облекчаването на симптомите позволява на пациентите да извършват по-лесно ежедневните си дейности и да водят по-независим живот.

**Може да намали нуждата от лекарства:** При някои пациенти след лечението с мозъчен стимулатор дозите на лекарствата могат да бъдат намалени или някои лекарства могат да бъдат напълно спрени.

Паркинсон и лечението с мозъчен стимулатор: как работи?

Лечението с мозъчен стимулатор (дълбока мозъчна стимулация – ДМС) е инвазивен метод, използван за контролиране на моторните симптоми при болестта на Паркинсон. При лечението се поставят електроди в областите на мозъка, отговорни за контрола на движенията (най-често субталамичното ядро или globus pallidus internus). Тези електроди изпращат електрически импулси чрез батерия (невростимулатор), поставена под кожата. Тези импулси балансират нарушеното нервно предаване при болестта на Паркинсон, осигурявайки по-плавно и контролирано извършване на движенията.

Как мозъчният стимулатор намалява симптомите на Паркинсон?

Треморът, забавените движения (брадикинезия), мускулната скованост и колебанията, свързани с лекарствата, които се наблюдават при болестта на Паркинсон, са свързани с абнормалната електрическа активност в дълбоките области на мозъка. Мозъчният стимулатор регулира електрическите сигнали, насочвайки се към тези области. Тази регулация намалява тежестта на моторните симптоми и улеснява ежедневните дейности. Освен това благодарение на мозъчния стимулатор може значително да се намалят и резките преходи между „on-off“ периодите, както и неволевите движения (дискинезии). Този ефект е особено важен в случаите, когато не може да се постигне контрол с лекарства.

Ефектът на мозъчния стимулатор върху двигателните проблеми

Мозъчният стимулатор допринася сериозно за подобряване на двигателните способности. Двигателните проблеми като забавеност, замръзване и нарушение на координацията, често срещани при пациенти с Паркинсон, могат значително да се подобрят след лечение с мозъчен стимулатор. Пациентите започват да се движат по-бързо и плавно, моделите на ходене се подобряват. Освен това при някои пациенти се наблюдава и подобрение в проблемите с равновесието. Този ефект може значително да повиши независимостта на пациента в ежедневния живот.

Процент на успех при тремор и скованост

Мозъчният стимулатор има висок процент на успех при болестта на Паркинсон, особено при тремор и мускулна скованост, резистентни на лекарства. В контрола на тремора са съобщени подобрения, достигащи до 80–90%. Наблюдават се и значителни подобрения в мускулната скованост и забавянето на движенията. Тези проценти се увеличават още повече с подходящ избор на пациент и правилен избор на прицелна област. Но при симптоми като постурална нестабилност и проблеми с речта успехът може да бъде ограничен. Затова очакванията на пациентите трябва да се управляват реалистично.

Ползи от лечението с мозъчен стимулатор за пациентите с Паркинсон

Лечението с мозъчен стимулатор осигурява на пациентите с Паркинсон както намаляване на моторните симптоми, така и значително повишаване на качеството на живот. Намаляването на пристъпите, удължаването на „добрите“ периоди през деня, свободата на движение и по-ниската нужда от лекарства повлияват положително и социалния, и професионалния живот на пациента. В дългосрочен план степента на зависимост намалява, а психологическото благосъстояние се повишава. Освен това при някои пациенти е съобщено подобрение и в качеството на съня и нивото на енергия.

Намаляване на употребата на лекарства при Паркинсон с мозъчен стимулатор

След лечението с мозъчен стимулатор при повечето пациенти с Паркинсон нуждата от лекарства като допаминови агонисти и леводопа намалява. Това е важно предимство особено по отношение на страничните ефекти, развиващи се в резултат на лекарствата (дискинезия, гадене, психиатрични ефекти). Средно дозата на лекарствата може да се намали с 30–60%. Това повишава както комфорта на пациента, така и намалява дългосрочните усложнения от лекарствата. Разбира се, този процес трябва да се планира внимателно под наблюдението на специалист по неврология.